Юпитер

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. По своя обем Юпитер е два пъти по-голям от всички планети в Слънчевата система, взети заедно. За да направи една обиколка по своята слабо елиптична орбита, на Юпитер са необходими почти 12 земни години. Планетата носи името на бога Юпитер от римската митология – властелин на небето и на света. В гръцката митология това е главният бог, гръмовержецът Зевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. (?) Има общо 63 естествени спътника. Юпитер има бледи пръстени, съставени от прахообразни частици попаднали в орбита вследствие на сблъсъци на метеорити с нейните спътници.
Състав

Юпитер има сравнително малко скално ядро, заобиколено от слоеве (от вътре навън) метализиран водород, течен водород и газообразен водород. Преходите между слоевете са плавни. С по-мощен телескоп в горната южна половина на диска бихме забелязали едно образувание, прочуто сред астрономите и наречено от тях Червеното петно. Размерите му са около два и половина пъти по-големи от размерите на цялата наша планета, затова то е известно още и с наименованието Голямото червено петно. Плътността на Юпитер например е малко по-голяма от плътността на водата, докато средната плътност на Земята е над пет пъти по-голяма от нея. Юпитер не се върти като твърдо тяло. Спрямо главния мередиан на Юпитер, екваториалната зона извършва пълно завъртане средно всеки 9 часа 50 минути и 30,003 секунди. Всички ширини без екваториалната (в това число и Голямо червено петно) извършват едно завъртане средно всеки 9 часа 55 минути и 40,632 секунди (по дефиниция 870,27°/ден). Юпитер има голяма и мощна магнитосфера — ако тя се виждаше с просто око от Земята, би изглеждала пет пъти по-голяма от диска на Луната.
Атмосфера

Атмосферата на Юпитер се състои от приблизително 86% водород и 14% хелий по брой атоми и 75% водород, 24% хелий и 1% други примеси по маса. Атмосферата съдържа следи от метан, водна пара, амоняк и скални примеси както и минимални количества въглерод, етан, сероводород, неон, кислород, фосфин и сяра. Най-външният слой на атмосферата съдържа кристали замръзнал амоняк. Атмосферното съдържание е много близо до първичната слънчева мъглявина. Средната температура на повърхността на планетата е -120°С. През периода 16 юли–22 юли 1994 г. над 20 фрагмента от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в южната част на атмосферата на Юпитер. Това е първото директно наблюдение на сблъсък между два обекта в Слънчевата система.
Луни

За Юпитер се знае че има поне 63 естествени спътника. От тях 47 са с диаметър по-малък от 10 km. и са открити след 1975 г . Най-известните луни на Юпитер, открити от Галилео Галилей са:
Йо

Най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 km. Открит е през 1610 год. Носи името на героиня от древногръцката митология. Отличава се с вулканизма си, който е най-интензивния в Слънчевата система. За разлика от повечето спътници във външната част на Слънчевата система, съставът на Йо е подобен на земеподобните планети: предимно от разтопени силикатни скали.Йо има тънка атмосфера, съставена от серен двуокис и незначителни примеси от други газове.
Европа

Четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкия от четирите галилееви луни. Носи името на Европа – една от любовниците на Зевс от древногръцката митология. Европа има съдържание, подобно на земеподобните планети и се състои предимно от силикатни скали. Повърхността на Европа е изключително гладка и на нея има само няколко местности с височина над 300 метра. Повърхностният му слой от вода е дебел около 100 km и е замръзнал в горната си част, но се счита че долните му слоеве са разтопени, формирайки обширен океан. Европа има източник на енергия, който го поддържа геологически активен дори и днес. Наблюдения от телескопа Хъбъл показват, че Европа има тънка атмосфера, състояща се от кислород с налягане от 1 микропаскал.
Ганимед

Най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей. Носи името на най-красивия между смъртните — син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области и по-млади и по-светли райони с разломи и хребети. Открито е магнитно поле на Ганимед.
Калисто

Вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система. Открит е през 1610 г. от Галилео Галилей. Носи името на любовницата Калисто на бога от древногръцката митология Зевс. Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. Открит е океан под повърхността му. Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали. Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид
Изследване на планетата

Юпитер е изследван от няколко апарата. Пионер 10 се сближава с Юпитер през декември 1973 г., последван от Пионер 11 точно една година по-късно. Предадени са данни за магнитосферата на планетата и снимки с ниска разделителна способност. Вояджър 1 се сближава с Юпитер през март 1979 г., последван от Вояджър 2 през юли същата година. Двата апарата предават изключително ценна информация за галилеевите луни, откриват пръстените на Юпитер и правят близки снимки на атмосферата на планетата. Апаратът Галилео влиза в орбита около Юпитер през 1995 г. и спуска малка атмосферна сонда през юли същата година. Сондата навлиза на 150 km в атмосферата на планетата и събира данни в продължение на 58 минути преди да бъде смачкана от налягането и?. Основния апарат продължава да изследва планетата и галилеевите луни до 21 септември 2003 г.През 2000 г. апаратът Касини-Хюйгенс посещава Юпитер на път за Сатурн и предава най-детайлните снимки, правени някога на планетата. През 2007 г. Юпитер беше посетен за кратко от мисията Нови Хоризонти, чиято основна цел е да изследва Плутон и обектите от пояса на Кайпер. Нови хоризонти направи снимки на Европа, Йо и Малкото червено петно на Юпитер и освен това изследва магнитната опашка на планетата.


Изберете на коя страница с информация за обекта искате да отидете: 1 || 2 || 3 || 4 || 5
|| 6 || 7 || 8 || 9