Марс

Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Планетата носи името на древногръцкия бог на войната Арес в римската митология наречен Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. В китайската и японската култури планетата Марс е символизирана от знаците ?? в превод означашащи „Огнената звезда“. Египтените наричали Марс „Хор Червения“ заради наситения му цвят и казвали, че „пътува в обратна посока“.Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (>).
Географски особености

Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс можем да видим:кратери,криволичещи каньони и образувания, приличащи на пясъчни дюни. Никс Олимпика е най-високият вулкан в Слънчевата система - висок 27 км с диаметър на основата 600 км., а Валес Маринерис - най-големият каньон в Слънчевата система-дълъг 4999 км и дълбок 7 км. В допълнение към географските му особености е и периода на завъртане и сезонните цикли, които са много подобни на Земните, но са 2 пъти по-продължителни от тях. Средните температури са около -60 °С, а температурата на полюсите достига до-130°C. Полярните шапки са обширни, бели на цвят области около полюсите на планетата.Те се образуват при замръзването на CO2 (сух лед) и вода. След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г. се предполага, че на повърхността на Марс има вода. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.
Струкрура

Атмосферата е силно разредена. Съставена от CO2 с малки количества азот, аргон, кислород, водни пари и неон. Въздухът съдържа около 1000 пъти по-малко водна пара в срашнение със Земята. Атмосферата може да се раздели на четири слоя, като в екзосферата — намираща се на височина 200 km и по-високо последните остатъци от атмосферата се сливат с космоса. Поради липсата на ясна граница не е възможно да се каже къде точно свършва тя. Средното повърхностно налягане е 600 Pa (0,6 kPa), което е многократно по-малко от Земното (101,3 kPa). Наблюдения на магнитното поле на Марс, извършени от апарата Марс глобъл сървейър сочат, че част от кората на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност. Според теория, публикувана през 1999 г., тези ивици показват наличието на активна геология в миналото на Марс. Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km. За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.Сред най-интересните находки на марсохода Опъртюнити са хематитите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта Меридианната равнина. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на сяра, желязо и бром. Червените планини и плата на юг са наситени с железен оксид (лимонит), придаващ характерния им цвят.
Изследвания

Марс е изследван от автоматични апарати изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата. В момента около планетата обикалят три космически апарата: Марс Одисей, Марс експрес и Марс Риконисънс Орбитър. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата Марс експлорейшън ровър (Спирит и Опъртюнити). Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, който нарязват повърхността. Наблюдения направени от апаратът на НАСА Марс глобъл сървейър дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели.
Спътници

Марс има два естествени спътника Фобос и Деймос, чиито орбити са много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати астероиди. И двата спътника се въртят синхронно с планетата вследствие на нейните приливни сили. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-стационарна орбита), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине границата на Рош и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс. Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.
Изберете на коя страница с информация за обекта искате да отидете: 1 || 2 || 3 || 4 || 5